Атина, Гърция

Към 1400 година пр.н.е. селището е един от центровете на Микенската цивилизация, а на Акропола е издигната крепост, от която и днес са запазени отделни участъци с характерната циклопска зидария. За разлика от други микенски средища, като самата Микена или Пилос, за Атина не е известно дали е пострадала при дорийските нашествия около 1200 година пр.н.е., като самите атиняни винаги са твърдяли, че са чисти йонийци без дорийски примеси. Въпреки това през следващото столетие и половина градът запада, както много други селища от бронзовата епоха, засегнат от т.нар. бронзов колапс.

Погребения от желязната епоха, от некропола Керамейк и други места, често са особено богати, което показва, че след 900 година пр.н.е. Атина е водещ център на търговията и стопанския възход в региона.Водещото положение на града може да се дължи на неговото централно разположение в гръцкия свят, неговата сигурна крепост на Акропола и лесният му достъп до морето, който е естествено преимущество пред съперници от вътрешността, като Тива и Спарта.

Партенонът, посветен на богинята Атина
През VI век пр.н.е. масовите обществени вълнения в града довеждат до реформите на Солон, които проправят пътя за въвеждането на демокрацията от Клистен през 508 година пр.н.е. По това време Атина е значителна морска сила с голям флот и подпомага въстанието на гръцките градове в Мала Азия срещу Персийската империя. В последвалите Гръко-персийски войни Атина, заедно със Спарта, оглавява коалицията на гръцките градове, която успява да удържи победа, въпреки че през 479 година пр.н.е. Атина, както и голяма част от Гърция, е превзета и разграбена от персите.

Десетилетията след Гръко-персийските войни са наричани Атински златен век, по време на който Атина е доминиращият град в Древна Гърция, а нейните културни постижения поставят основите на Западната цивилизация. През този период в града творят драматурзите Есхил, Софокъл и Еврипид, историците Херодот и Тукидид, лекарят Хипократ и философът Сократ. Ръководена от Перикъл, който покровителства изкуствата, Атина реализира амбициозна строителна програма на Акропола, включваща новия храм Партенон.

Атина на Перикъл изгражда собствена морска империя под формата на т.нар. Делоски морски съюз. Първоначално създаден като обединение на гръцки градове-държави за продължаване на войната срещу Персия, съюзът скоро се превръща в инструмент на имперските амбиции на Атина. Предизвиканите от това напрежения довеждат до Пелопонеската война в края на V век, в която Атина е победена от своя съперник Спарта, което нанася тежък удар на нейната политическа хегемония.

В средата на IV век Македонското царство започва все по-често да се намесва в живота на гръцките градове-държави, включително и Атина. През 338 година пр.н.е. съюз на такива градове, включващ Атина и Тива, претърпява поражение от войските на цар Филип II Македонски в битката при Херонея, което слага край на независимостта на града.

През 146 година пр.н.е. Атина е завладяна от Римската република, а след неуспешен бунт през 88 – 85 година пр.н.е. римският военачалник Луций Корнелий Сула разрушава укрепленията на града и много други сгради. Въпреки това и под римска власт Атина остава важен културен център, известен със своите престижни училища. През II век император Адриан строи в града редица обществени сгради и акведукт, който се използва и в наши дни.

error: Content is protected !!